Във виенската ракла на баба, майка ми намери пощенска картичка от дядо, дипломиран селски майстор на каруци.
"Денем и нощем ази мисля за вази, госпожице Соломия Димитрова".
Направо "Песен на песните" за Саломита от Соломон.
А баба се смее и вика
- Жив да гу зарова, бозна (Бог знае, б.м.) утде гу й приписъл."
Но дядо след смъртта й казваше "Ей, мумче, аз кът видех баба ви, жъ ми изфръкни сърцету"...